Борбата, свободата и смъртта в Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски”

Христо Ботев е изключително талантлив творец, създал нови з представи, разкрил нови хоризонти в мисленето за света и човека. Той въплъщава в себе си всичко онова, което обикновено се нарича „Дух на народа” и „дух на времето”.

Христо Ботев е изключително талантлив творец, създал нови з представи, разкрил нови хоризонти в мисленето за света и човека. Той въплъщава в себе си всичко онова, което обикновено се нарича „Дух на народа” и „дух на времето”. Творец, който навлиза в дълбините на мисълта и чувствата, притежава дарбата да обобщава и извисява. В стихотворението „Обесването на Васил Левски”” Христо Ботев очертава трагичните измерения на героичното.

Два са централните образи, които оформят ситуацията на оплакването в стихотворението. Това са родината, майката и загиналият син. Лирическият герой се жертва в името на родината си-България. Подвигът му е осмислен в общочовешки план като стъпка в борбата на човечеството за свобода и прогрес.

Образът на родината-майката е централен в стихотворението. Нейната скръб предизвиква дълбоко съчувствие и състрадание. Емоционалното обръщение и риторичните въпроси са заредени с безпомощност пред смразяващата истина за смъртта на Левски. Грозното грачене на зловещия черен гарван звучи   злокобно и безнадеждно. Гробът е конкретното измерение на мотива за смъртта.

Използвана е символиката на черния цвят-черна птица , „черна робиня”, „черно бесило”. Смъртта в последното Ботево стихотворение е апокалиптична загуба, национална трагедия. Я не е естетизирана, нито философски обобщена. Не е безсмъртно сливане на героя с вселената. Смъртта е край на един достоен непрежалим герой и предизвиква всенародна космическа скръб.

Възклицанието в  началото на втора  строфа показва  безнадеждността  и отчаянието при смъртта на лирическия герой, който се е жертва за свободата на своята родина. Гласът на „майката” е „глас в пустиня”, защото никой не я чува и никой не би могъл да спре мъката й. Бесилото тук не е символ на безсмъртието , а на смъртта.

Плачът и воплите най=точно отговарят за безпомощността на родината-майката след смъртта на героя.

Страшната сила на лирическия герой струи от бесилото и подчертава ужасяващата сила на погубването, но и силата на делото, което ще надмогне смъртта:

Плачи! Там близо край град София
стърчи аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

„Един” би могло да означава единствен или един от многото. Не името на героя, а името на родината-майка използва като обръщение лирическият говорител. В мигове на покруса, безпомощност, отчаяние и скръб човек търси утеха в молитва към Бога или в изповед пред майката.

Отчаяните и тревожни гласове на природата, които правят картината на безнадеждността още по- реалистична, насочват към силата на скръбта. Тази зимна картина е в унисон с общото настроение..

Алитерациите на „г” и „р” усилват чувството за злокобност, съдържащо се в самия образ на гарвана. Към животинските гласове се добавя и човешките стонове, плачове и писъци. Природата не е мистична и одухотворена, а реална и осезаема. Хайдушката песен на Балкана е заменена от злата песен на смъртта и вятъра, които прославят подвига. Елегичният текст се свързва с образа на пустинята- знак за безнадеждност и отчаяние, защото подвигът не е надмогнал смъртта, покрусата е свързана със смъртта, която отразява трагичния край и загубата на героя.

Страданието, плачът  и смъртта са  част от мита  за героя, от  очертаните пространства  на подвига, без  които е мислима  българската свобода.  В стихотворението  „Обесването на  Васил Левски”  има смислови нива, в които скръбта  е надмогната, бесилото със сина е видяно като символ на непримиримата готовност да се жертва животът в името на свободата, В творбата са налице и елементи на възхвала, на прослава на героичния живот.

Стихотворението споделя някои жанрови белези на елегия и на ода. Именно това разнообразие в облика на творбата позволява да бъде изведена като внушение цялата диалектична същност на човешкото битие. Творбата показва различни лица на това битие- от пределно „елегичното” оплакване и пропадане в трагедията до нравствената мощ на подвига саможертва.. Автор: Албена Иванова